История

През 1896 г. със средства на Окръжната постоянна комисия се открива Демонстративна бубарница във Враца. Задачите й са проучване на модерни методи за производство на пашкули и запознаване на населението с тях, изпитване и разпространение на жълтопашкулните породи буби и упражняване на контрол на внасяното от чужбина бубено семе по отношение на болестта пебрина.

През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото у нас училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.
От 1906 г. Демонстративната бубарница преминава към Министерството на земеделието, горите и държавните имоти като Опитна и контролна станция по бубарство. Като държавно научно учреждение тя разширява дейността си и наред с контрола и сравнителните изследвания с местни и чужди породи буби, се извършват и провеждат курсове за обучение на производители на бубено семе /греньори/ и техници за отглеждане на буби и свилоточене.

В периода 1927–1928г. станцията развива активна научно-изследователска дейност при условията на вече успешно развиващо се бубарство. През тези години са проучени и внедрени в практиката централизираните люпилни, които не са загубили актуалността до днес. Изгражда се черничево опитно поле и се интродуцират първите черничеви сортове от Италия.

През 1933 г. Бубарската станция е преименувана в Бубарски опитен участък, а в Централния земеделски институт – София е открит Отдел по бубарство. Две години по-късно Отделът по бубарство е закрит, станцията връща статута си, а Бубарския участък с част от инвентара си е преместен в гр. Харманли.

С ПМС 149/1962 г. станцията се обособява като специализирано научно звено по бубарство – опитна станция към Академията на селскостопанските науки.
Постановление № 67 на МС от 18.12.1973 г. я изважда от състава на АСН и я включва в системата на новосъздадената стопанска дирекция “Българска коприна”.
Със заповед № 1-255 / 05.10.1976г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост ОСБ – Враца е включена към Промишлено аграрния комплекс по бубарство в гр. Харманли, към ДСО “Текстилни влакна” - Пловдив.

През 1978 г. ОСБ – Враца е върната в системата на ДСО “Сирма” – гр. Пловдив, правоприемник на ДСО “Текстилни влакна”. В състава на станцията преминават и четирите гренажни предприятия в градовете Враца, Берковица, Пловдив и Харманли.

През периода 1974 – 1995 г. ОСБ – Враца е методически ръководена от ССА.

През 1989 г. - ОСБ – Враца губи юридическата си самостоятелност и съгласно Указ № 56 и Решение № 35 на МС, е звено в системата на Държавна фирма “Сирма” ЕАД - Пловдив.

С Разпореждане № 33 на МС от 10.07.1995 г. ОСБ – Враца е включена като постоянно научно звено в системата на ССА.

2001 г. – С постановление № 270 на МС, ОСБ – Враца като експериментална база преминава в състава на Института по животновъдни науки, гр. Костинброд
От 09.09.2003г. ОСБ – Враца, заедно с КОС-Видин и КОС-Лом е преобразувана в Регионален център за научно-приложно обслужване (РЦНПО) към Северозападния регионален агротехпарк (СЗРАТП) със седалище в гр. Враца в системата на Националния център за аграрни науки (НЦАН) с основен предмет на дейност научноизследователска, експериментална и производствена в областта на бубарството, растениевъдството и животновъдството.

С промените в закона за Селскостопанска академия, влезли в сила през 2008 г. станцията е преобразувана като самостоятелно юридическо лице – Опитна станция по бубарство и земеделие, държавно предприятие към ССА.

В ОСБ – Враца функционира постоянната експозиция „Бубарството в България”, изградена през 2007 г. съвместно с Националния земеделски музей – София. Експозицията представя посредством музейни експонати историята на бубарското производство в България, както и дейността на Опитната станция по бубарство – Враца от създаването и до наши дни.