Характеристика на черничевите сортове, произвеждани от ОСБ – Враца
В България се отглеждат голям брой черничеви сортове, като само малка част от тях са районирани. Черничевите сортове имат редица предимства пред местната и хибридната черници, като добивът на листа е близо два пъти по – висок.
При неполивни условия добивът на листна маса от черничевите сортове, произвеждани от ОСБ – Враца е 1200 – 1600 kg/dka, а при поливни условия добива достига до 2000 – 2500 kg/dka годишно.
В страната се отглеждат редица селекционирани в ОСБ - Враца сортове, като от по – старите са разпространени сортове № 3, № 24 и № 59.
Сорт № 3 е мъжки, отбран от местна форма. Дървото е с умерен растеж, прави средно дебели леторасти с бледосив цвят. Листата са едри, целокрайни, тънки, светлозелени и с неравна повърхност. Не дава плод.
Сорт № 24 е подобрен местен сорт. Има буен растеж, висока студоустойчивост, но дава много плод. Листата са едри, сърцевидни, гладки и целокрайни.
Сорт № 59 е двуполов, като преобладават мъжки цветове. Листата са едри, сърцевидни и тъмно зелени.
Най – новите местни сортове черница Враца 1, Враца 18 и Веслец са селекционирани от Проф. Илия Пенков в ОСБ Враца.
Сорт Враца 1 е междувидов хибрид от сортовете Кинриу и дивата форма. Еднополов сорт с малко, черни на цвят съплодия. Листата са едри сърцевидни и целокрайни. Сортът е много високодобивен и подходящ за многократните бубохранения. При съответната експлоатация и нискостъблена формировка се получава 1500 – 1600 kg черничев лист през пролетта, 900 – 1000 kg през лятото и 800 – 900 kg от декар през есента.
Сорт Враца 18 е създаден чрез отбор на местни хибридни семеначета. Женски сорт с черни и сладки съплодия. Листата са много едри, сърцевидно удължени. Отличава се с много висок добив на листа, слабо плододаване и е подходящ за бубите от късно пролетните бубохранениия.
Сорт Веслец е получен от пъпкова мутация на сорт Кокусо. Дърветата са със сгъстена корона и средно дълги, слабо коленчати леторасти. Листата са средно едри и плътни, целокрайни и слабо удължени. Мъжки сорт.
Сорт Тбилисури е създаден в Грузия. Листата са едри, целокрайни, широкосърцевидни, плътни, тъмнозелени с неравна, но лъскава горна повърхност. Бавно увяхват и понасят транспорт и съхранение. Сорта е мъжки и се развива по-рано през пролетта.
От Италианската селекция у нас най – широко разпространен е
сорт № 106. Дърветата имат силен растеж и висока продуктивност. Леторастите са средно дълги и прави. Съцветията са женски, съплодията дребни и розовочервени. Листата са плътни, гланцирани и тъмнозелени.
Японските сортове черница имат много високи стопански признаци и са приспособени добре към местните условия.
Сорт Кинриу. Дърветата имат добър растеж и добре оформена корона със средно дълги, коленчати и светлокафяви леторасти. Листата са тъмнозелени и едри, целокрайни, плътни и лъскави от горната страна и увяхват бавно.
Сорт Кокусо 21. Има силен растеж и средно сгъстена корона с прави леторасти, къси междувъзлия и сиво зелен цвят на кората. Листата са едри, целокрайни, удължено сърцевидни, гладки и лъскави от горната страна, сочни и бавно загрубяващи. Подходящи са за хранене на бубите през различните сезони. Сорта е двуполов, като преобладават мъжките цветове.
Сорт Кокусо 27. Леторастите са дебели, прави до змиевидни със сиво пепелив цвят, много къси междувъзлия и добра облистеност. Листата са едри, тъмно зелени, лапести, с неравна, слабо лъскава горна повърхност и загрубяват бавно. Дърветата са двуполови, но преобладават мъжките съцветия. Късно развиващ се сорт, подходящ за повторните бубохранения.